Как са празнували Коледа и Нова година след Освобождението

Само няколко години след Освобождението, от празник, който се прекарва в домашна обстановка със семейството и традиционните обреди, от които от основно значение се отдавало на питата с пара, посрещането на Нова година излиза от дома. През 30-те години вече е рядко явление едно семейство да посреща празника само. Още през 20-те години собственика на хотел „Солен” в град Лом кани всички в салон-ресторанта на 31.12.1924 г. на „весело и приятно пир хармонични мелодии на увеличения и подбран оркестър, да посрещнат Новата година.”

Разликата в празнуването на различните социални слоеве се изразява главно в бляскавостта на събитието в цените на входа, които се заплащат и сумите за тоалети. Новата традиция определя Военния клуб като мястото, където при тържествен ритуал управниците посрещат празника „официално”. Новата година се отбелязвала с изсвирването на националния химн „Шуми Марица” и също „Царския химн”, а царят произнасял новогодишна реч.

Обикновените хора посрещат Нова година в някоя бирария или друго по непретенциозно заведение, където пият и танцуват и модерните европейски танци се редуват с народни хора.

Интелигенцията съчетавала празнуването с по-отбрана художествена програма. Така например през 1931 г. казанлъшката група „Искра” представя на организираната от нея новогодишна вечер пиесата на Молиер „Фантазьорките”.

Коледа също претърпява промени. Най-същественият нов елемент след Освобождението в неговото празнуване е, че постепенно започва да се възприема украсяването на елха и подаряването на подаръци. Първата коледна елха е украсена още през 1879 г. в Двореца в София.

През 20-те години управлението на Борисовата градина продава на гражданите коледни дръвчета. Вестниците от 1929 г. споменават и за новия персонаж – дядо Коледа.

По Б. Георгиева „Градските развлечения в миналото”, изд. „Парадигма”.