Празнична новогодишна питка

• 1 кг брашно
• 3 яйца
• 2 с.л. олио
• 1 с.л. захар
• 20 г мая за хляб
• 1 ч.ч. прясно мляко
• за намазване:
• 1 яйце
• 1 с.л. прясно мляко
• 1 с.л. олио
• 1 с.л .сусам
• 1/2 с.л. ким или макаво семе (по желание)

Размийте маята на кашица с топлото прясно мляко, 1 с.л. захар и 2 с.л. брашно и оставете за 20 минути да шупне. Изсипете брашното в голяма тава, направете кладенче, изсипете маята и добавете щипка сол. Месете докато се получи гладко и жилаво тесто, което прави мехурчета. Завийте тестото с кърпа и оставете да втасва половин час.

Разделете тестото на девет къса. От едната част оформете малка питка и я поставете в средата на намаслената тава за печена. Отгоре с тънък фитил от тесто можете да изпишете коледно или новогодишно пожелание.

Вземете една от останалите части и като я търкаляте с длан върху плот направете въженце. Поставете въженцето в тавата, като започнете от централната питка, до стената на тавата и обратно до питката - така че да се получи нещо като охлювче (спирала). Повторете с останалите късове.

Оставете питата загърната за около 2 часа, докато втаса добре и се надигне. Разбийте яйцето, млякото, олиото и подправките и намажете отгоре. Изпечете в умерена фурна (200 градуса) до златисто.

Целият свят може да се побере в една погача за Коледната или Новогодишна трапеза на българина.

Слънцето слиза в кръглата форма на обредния хляб. Земята се превъплъщава в житото, от което е направена погачата. Символни фигури, изваяни релефно от тесто, описват върху хляба цялото стопанство: ралото – символ на земеделския поминък, кошарите със стадата, овчаря и даже кучето-пазач, лозята, пчелините, дома… Човешки фигури рядко се ваят, но поне някоя малка кръгла топчица маркира човека сред неговото стопанство. И така обредният хляб се превръща в картина на света и всекидневния живот.

Днес когато приготвям питата у дома моите картини са цветя, слънце …

Когато приготвя този хляб, жената облича празнична премяна. Докато го меси и украсява грижливо, тя прехвърля през ума си всичко, от което зависи благоденствието на нейното семейство. Изрича мислите си в благословии и ги въплътява в шарките върху хляба. А всичко, което не може да се изрисува, тя “назовава” с дрянови пъпки-късметчета и ги влага в тестото на погачата - здраве, късмет, женитба, нова рожба…Накрая пъхва сребърна паричка - късмет за имотност и благоденствие. Когато погачата се опече, стопанката я подрежда в центъра на празничната трапеза.
И тогава мъжът я поема благоговейно, сякаш взима в свои ръце съдбата на цялото си семейство, събрано около трапезата – синове и дъщери, внуци и правнуци. Издига погачата високо над главата си, за да растат и житата, и благоденствието на семейството. Изрича тържествена благословия, за да се сбъдне изобилието, наречено чрез погачата. После ритуално я разчупва и подава по късче на всекиго - сякаш разпределя общото добруване, въплътено в обредния хляб. Обредните хлябове на празничните трапези през този период са образ и послание какво очакват хората през Новата година.

В зависимост от местната традиция и от семейните “приоритети”, всичко може да е събрано в една погача. А често се разпределя и в отделни хлябове за различни дялове от стопанството. Обичайно отделен хляб се посвещава на Бога и на Света Богородица. Отличава се с кръстовидни шарки и се нарича “Боговица”. В по-старинната традиция погача с богата пластична украса-послание за благоденствие се приготвя за Бъдни вечер. Наричат я “бъдник” – както дънера, който гори в домашното огнище през Святата нощ.

С времето традицията се пренася и на новогодишната трапеза.
Независимо от вариациите, хлябовете са център на всички трапези през коледно-новогодишните празници. Календарните и символни граници на празнуването по българска традиция са от Никулден (6 декември) до Бабинден (8 януари). Хлябове с различна големина и форма се приготвят също и като дар за обредните гости по празниците. Коледарска погача и колачета даряват домакините на коледари и сурвакари, които идват да благословят с песни и наричания сбъдването на всички надежди през Новата година.

Румяна Панайотова