Сурвачки за нова година

loading...

Истинската сурвачка се краси с пуканки

Нова година е празникът с най-много имена в българската фолклорна традиция. Народът я е наричал Сурва, Сурваки, Сурова, Суроки и Суроздру. Както се вижда, всички тези имена са свързани с обичая на сурвакането. А какво е нужно за сурвакането? Сурвачака! Някога нейното изработване е едновременно ритуал, радост и задължение за децата. Днес то се е превърнало в празничен поминък. Но все пак, за да правиш сурвачки, трябват освен умения и вродено чувство за естетика и познаване на традициите.

Такава е и бившата учителка по математика от Банско Райна Милева. Тя е всепризнатият майстор на новогодишните сурвачки в Пиринския край. Майстори ги, откак се помни. Не че направата им е лесна. Напротив. Да се натъкми една сурвачка са необходими време, търпение и преди всичко любов към малчуганите и занаята. "Иначе нищо не се получава. Аз обичам децата и искам да ги радвам с това, което правя", изповядва математичката. Тя се е заела с търговската дейност в Благоевград, а дъщерята и внучката въртят бизнеса в София, до хотел "Плиска". За тази година Райна Милева е приготвила около 300 сурвачки, 200 от тях са заминали за столицата, защото там се харчат повече, останалите 100 са за малчуганите в областния център. Децата виждат само готовите и красиви сурвачки, но леля Райна си знае колко труд и нерви й трябват, за да ги издокара. Още в началото на лятото обикаля и търси прави клони от ракита за пръчките. Взема и няколко криви, но от дрян. Събира ги на снопи клоните и ги суши. Купува вълна, която е основната украса на стоката й. Пере я, влачи я, боядисва я в четири цвята. Оранжевото е символ на щастието, червеното на любовта, зеленото на плодородието и бялото на чистотата и късмета. Част от декорацията на пръчките неизменно са шишарките, орехите, герданите от фъстъци, пуканки, сушени плодове. "Все неща за здраве се слагат върху пръчките. Що низане, що упоритост и всеотдайност се искат, аз си знам. Но няма нищо по-хубаво от детската усмивка, която се появява по лицата, след като родителите им купят от моите сурвачки", изповядва Райна Милева. Цялата дълга процедура по подготовката на пръчките минава в Банско. За първи път е измайсторила два модела - с два и с три кръга. Първите продава по 2 лева, а вторите - по 3 лева. Според нея цената не е висока, тъй като предлага високо качество. "Не ги хваля, но са хубави сурвачките ми. Някои хора дори си купуват, за да си украсят камините, защото нямат деца. А това е признание за труда ми, нали?", допълва бившата учителка. Такива истински крепители на традицията като Райна Милева обаче трудно оцеляват в условията на пазарната конюнктура. Не само София, но и всички по-големи градове са залети с "ментета" за по лев. Правят ги и ги продават роми, пенсионери, безработни и изобщо всеки, който се нуждае от някой друг лев за празника. А са "ментета", защото традиционната украса е заменена от разноцветни станиоли. Но в крайна сметка и на възрастните, и на децата е все едно. Важното е първите да получат благословия, а вторите - възнаграждението си.

Владимир СИМЕОНОВ
Константин СЪБЧЕВ

Правенето на сурвачка – цяла магия

Сурвачката има магически функции. Докосването до нея предпазва хората от беди, носи им здраве и дълголетие.

Тя се прави от прясно откършена дрянова или лескова клонка. Дрянът е символ на здраве и дълголетие. Той живее най-дълго и е най-якото растение след чимшира. Пъпките му са олицетворение на младостта и жизнеността, защото цъфва най-рано. Клонът от леска също има магическа натовареност. Леската се счита за кръстник на змията, а змията познава силата на билките, тя помага да се прогонят болестите. Сурвачка може да се направи и от клонка на плодно дръвче – слива, ябълка, круша, за да е сита годината, да се раждат деца и домашни животни. Най-добре е да има три разклонения. От срещуположните вейки се оформят три кръга. Те се завързват с цветни вълнени конци, защото вълната има апотропейна магическа сила и предпазва от болести. Сурвачката се кичи със сребърни или златни монети. Те също имат защитна магическа сила, носят пожелание хората да бъдат здрави като метала и богати. Има обичай преди да започне гизденето на сурвачката, тя да “преспи” една нощ пред вратата на къщата, пред прозореца или на терасата, за да се изгонят всички зли сили и беди от дома. В дните преди Нова Година малките сурвакарчета научават сурвакарската благословия от по-възрастните. А тя е:
Сурва, сурва година
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул
на леса,
червена ябълка
в градина,
пълна къща
с коприна
и с дечурлига,
живо-здраво
догодина,
догодина, до амина!

Дрянова сурвачка

В Родопите сурвакарите внасят във всеки дом камък от реката и благославят:

Колкото тежи каменя, толкова да тежи кесията на стопанина!

На някои места в Средногорието за напяването на пръстените момите украсяват голям дрянов клон - сурвак. По него са окачени низи пуканки, и разноцветни панделки, китки здравец, плодове и гиздава кукла на върха. Сурвакът потапят в котел с вода, а после пускат овес или ечемик и китките здравец със завързани към тях накити. Избират мома или възрастна жена да ги нарича, а след това извиват хоро около "дървото". Водата от котела, в който е бил потопен сурвакът, се излива от момите в реката - по вода да се реди животът им през годината. Всяка мома да си намери добър късмет.

Интересен е обичая в с. Цар Асен, Панагюрско, където котелът с пръстените и дряновият сурвак се закачва през нощта на плодно дърво, а рано сутринта момата отива с него на извора и там накичва пръстените по дръвцето, за да се наричат. Много са вариантите на този весел и жизнерадостен обичай. Момите, стаили у себе си най-нежните копнежи, ще "видят" какъв им е късметът, ще има ли, няма ли да има сватба тази година.

В Родопите по сватба в четвъртък, преди да калесат кума, деверът и момкова майка отиват да канят и три плодовити дървета: деверът налива вино в корените им до три пъти, оставя и по едно цвете, а момковата майка казва: "Да дойдеш, овошко, на сватба на моя син". Навсякъде в България е разпространен обичаят да се хвърля невестиното було върху плодовито дърво. Люлеенето на Гергьовден е пак на плодно дърво.

У българите култовото дърво е дрянът. И това не е случайно. Дървесината му е много жилава и твърда, а това я прави отличен материал за селскостопански оръдия на труда.

Здравината на дряна е възпята и в народните песни:

"Стадо ми надборете,
сопата ми оставете,
деветгодишна дряновица..."


Кората и листата на дряна са служили за обработка на кожи, защото съдържат дъбилни вещества. Боядисвали са тъканите в жълто.

Плодовете на дряна - дренките, са полезна храна с приятен вкус и аромат. От тях народът си е правил оцет, защото са богати на киселини. Дренките са използвани и в народната медицина.

Ето защо дрянът е почитано дърво. То е символ на здраве и дълголетие, най-рано цъфти, а най-късно зрее. Символ е и на мъдрост, защото пръв известява идването на пролетта.

Христо Нешев