Българската нова година -

първият средищен ден в годината – денят на зимното слънцестоене – Идинак. На този ден е била Бъдни вечер. На нея се прикадявали пръст, вода, дърво (бъдникът – голям пън, който се изгаря в огнището), а също и жертвените девет храни – свиня, печена на бъднивечерското огнище, обредни хлябове със златни или сребъни късове в тях, а също и дрянови клончета с пъпки и др.

Обредните хлябове се изрисували със знака на слънчевия кръговрат, на щастието и въобще на кръговрата в природата и живота – свастиката. Бабите я рисуват върху обредните пити и днес. Среща се често и в шевици, бродерии, тъкани.

"... сред орнаментите в българските килими известните като котленски, чипровски и пиротски, както и в различни шевици, срещаме тамги, идеограми и иероглифи вероятно като заклинания за дълголетие, здраве, плодородие и др."

Арх. Слави Дончев

Във владетелския двор и във всички родове – от най-малките до най-големите се правел "Малък събор" (един от годишните събори). На него идвали и чужди първенци, крале и князе, носели данъците, имало живописни шествия с коне, шейни и коли.

Стан-нанинът – в двора самият владетел – прикадявал трапезата, на която имало и мед, варено жито (булгур), кървавица или риба (обикновено шаран), петел, орехи и вино – и тържествената вечеря започвала. Особено се държало на прикадяването – стар български обичай (думите "кадя", "кандило", "кадилница" са от български произход).

Владетелят бил сурвакан от децата, а след това обливан с вода на открито, а след него – и всички възрастни участници в тържествата. Младежите обикаляли онгъла (средището – столицата на държавата, на областта или друг по-главен град) и селищата с песни до разсъмване - коледуването. Имало спортни игри и състезания. На Идинак (Годинак) гледаме кой пръв ще прекрачи прага ни - какъвто е гостът - сега полазник - такава година идва. Той влизал и разпалвал жарта в огнището с трески от дръвника. И пожеланията му били свързани с огъня - колкото са искрите, толкова деца и изобилие да донесе Новата година. Черпят го с баница, питиета и ошаф, дават му кравай и чорапи.

В китайските летописи се споменават празниците, които българите тачели в онези времена. В книгата "Шж дьи" ("Исторически записки") пише:

"В първия месец на всяка година се урежда малък събор на големците в жертвеното място на двореца на кхан-ю (така китайците изговаряли титлата на българския владетел), а в петия месец - голям събор на Змейовия вал..."

 Днес празникът не се празнува на същия ден, а обичаите от вечерята са разпокъсани на няколко бъдни вечери и елементи от нея има на Никулден, Игнажден, Коледа и Нова година). Днешните обичаи свързани с него са се видоизменили и вече показват само в общи черти най-главното – благодарност за даровете на земята и надежда за бъдещо плодородие. През вековете остава и пожеланието, което отправяме и днес - нов ден, нова година, нов късмет.

Първите два месеца в народната традиция - Голям и Малък сечко са отъждествени с приблизително съответстващите им римски месеци януари и февруари.

Народоизследователят Д. Маринов пише:

"От Игнажден се начева Големия сечко, т.е. Голям месец и тоя ден се нарича още Млада година и Нов ден. От тоя ден се брои народната Нова година или Млада година... Думата Идинак значи начало на годината, годиняк."

На същия ден празнуват Нова Година и Волжките българи -

другият голям български народ в Европа - които и до днес живеят край Волга и са наследници на Котраг - по-голям брат на Аспарух. Българите на Волга наричат Нова Година "Нардуган" - "Рождество на Слънцето", а самия ден - "зимния челле", за разлика от "летния челле" - деня на лятното слънцестоене.

На този ден младежите и децата с маски и карнавални костюми, както нашите коледари, обикаляли къщите и събирали подаръци. После се украсявало ритуалното свещено дърво - както нашата елха - и накрая се устройвало пиршество и трапези. А двата първи месеца - Голям и Малък сечко - при тях се наричат "големите мразове" и "малкоте мразове".